Тълпата - начин на употреба

Когато говорим за социономика (като наука) и социални настроения като начин за прогнозиране на финансовите пазари, се сблъскваме с неодобрението на много хора. Финансовите експерти, икономистите, банкерите имат склоността да си обясняват икономическите явления с остарели теории, доказали във време на криза, че са напълно безполезни. Хората свързали живота си с науката социономика вярват, че финансовите катаклизми са напълно предвидими, и че всъщност социалните настроения са мощният двигател на историята.Чувствата, завладяли масите, са причината за появата и възхода на религии, догми, тирани и политически течения. В този ред на мисли няма как да пропуснем един автор, който още през 1895г. се опитва да даде определение на думата тълпа. Името му е Гюстав Льо Бон- френски историк, социолог и психолог. В труда си "Психология на тълпите" той застъпва тезата, че пълното разгaдаване на тълпите е оръжие в ръцете на политика, който не иска да бъде изцяло управляван от тях.

          Дълго време на масите се е гледало като на сбирщина от хора, тълпа ,обезумяла и помитаща по пътя си всичко. Достатъчно е било да им се осигури хляб и зрелище и те са отговаряли с  лоялност. Хоратa , като част от тълпата никога не са будели интерес. Иначе няма как да си обясним липсата на трудове, отделящи внимание на феномена тълпа. За сметка на това са изписани стотици или може би милиони  страници за подвизите на определени личности, оставили отпечатък в човешката история-Наполеон, Аристотел, Аинщейн,Сталин, Хитлер и други.И до сега битува схващането, че за основните събитията винoвници са традиционната политика на държавите и съперничеството по между им. Мнението на тълпите най-често е било без значение. Събитията от 20 век обаче показаха, че съдбините на нациите вече не се решават от управляващите ги, а от масата. Примерите за това са достатъчно много-възхода на комунизма, националистическите партии, хипи вълната в САЩ, падането на Берлинската стена. Ето защо си заслужава да се направи опит за изследване на психологията на тълпите.   Да се разкрият движещите сили на човешките постъпки е също толкова интересно и важно, колкото и разкриването на нови научно-технически достижения.

          Гюстав Льо Бон дава две определения на думата тълпа. В обикновения смисъл на думата "тълпа" означава сбор от индивиди, независимо от националност, занимание или пол, както и случайните обстоятелства, които ги събират. Може би тук по-интересното определение е на "психологическата тълпа". Тя представлява сбор от хора с различни индивидуалности, но подчинили действията си и гледащи в една посока. Образува се колективна душа. Характерното тук е, че не всяко случайно струпване на маса от хора образува психиологическа тълпа. За да придобият специфичните й характеристики е необходимо влиянието на някой дразнител. Очевидно е, че масата трябва да има определен стремеж, определена цел, определени общи вярвания, които да следва. Всеки отделен човек, част от тълпа, се характеризира със своята индивидуалност. Той има определена професия, вярвания, образование, начин на живот. Само това , че хората се превръщат в тълпа, им придава колективна душа. А тази душа ги кара да чувстват, мислят и действат по коренно различен начин, отколкото всеки един от тях поотделно. Ето защо някои идеи прерастват в действия само в тълпа. Безгранична мощ е обзела отделния индивид, който е част от масата. Той като личност може и да има определени задръжки и норми на поведение, но попаднал в плен на сбора, те изчезват. За това бихме могли да кажем, че човек принадлежащ на тълпата моментално слиза няколко стъпала по стълбата на цивилизацията.

          Както при отделния човек, така и при масата има преходни идеи (моментни) и такива, които остават стабилни във времето. Възможно е в даден период от време, дадена идея да не получи широка подкрепа.Това задължително не означава, че тя е неизпълнима. Просто трябва да обхване пламенно тълпата, а понякога това изисква време. Когато обаче идеята се приеме от масата, тя добива неудържима мощ и привлича многобройни последователи (Френската революция). Льо Бон обръща внимание и на въображението на тълпите, което както при всички същества, лишени от участието на разсъдъка, е склонно към дълбока впечатлителност. Образите, предизвикани в съзнанието им от човек, събитие, случай, почти носят яркостта на реалните неща. За това не е очудващ факта, че тълпите са под най-голямо въздействие от образите. Единствено те го плашат или привличат и прерастват в подтик към действие.Античните театри са пример, показващ влиянието което имат театралните постановки (а към днешна дата можем да добавим и спортните събития, митингите, протестите).

           Не би било пресилено ако кажем, че определени индивидуални харакеристики на хората се прeпокриват почти изцяло с тези на тълпата. Това е така, понеже по дефиниция масите са съставени от голям брой човешки същества. Разликата е може би в неудържимата мощ на сбора от хора, докато при отделния човек разумът надделява. За мен като човек, обясняващ си събитията със социалните настроения е по-важно да науча свойствата на колективната душа т.е обстоятеслтвата, при които тълпите взимат връх. Какво ги кара да постъпват по точно определен начин и в точно определено време? И какви са техните мисли и вярвания?

  Авторът очертава два вида фактори, определящи вярванията на тълпите. Към далечните той числи народността, традициите, времето, политическите и обществените институции, просвета и образование. От тази група може би с най-голяма тежест трябва да се гледа на народността. Всяка идея или събитие представлява социално внушение на момента. То обаче не може да се превърне в действие, ако противоречи на внушенията на племето т.е на всички предци. Истинските водачи на народите са традициите. Без тях никоя цивилизация не би могла да бъде възможна. За времето можем да кажем, че е единствения създател и разрушител. Времето подготвя разбиранията и вярванията на тълпите т.е почвата за тяхното покълване. В резултат някои идеи, осъществени в дадена епоха са неосъществими в друга. Средството за дълбоко въздействие над душите на тълпите не трябва да се търси в институциите. Народите си остават подвластни на своя характер и всички институции, непреминали през точния калъп на този характер, са само временно явление. Образованието, което една страна дава, позволява да се предвидят донякъде съдбините. Душата на тълпите се облагородява или изкривява отчасти благодарение на просветата и образованието.

          С пълно право можем да наречем следващата група фактори като непосредствени. Тълпите се впечатляват най-много от образи. Ако не разполагаме с тях, то е възможно да ги предизвикаме чрез използване на думи и изрази. Думите са толкова мощни, че добре подбрани са достатъчни да направят приемливи и най-отблъскващите неща. Още от зората на цивилизациите народите непрекъснато са изпадали в заблуди. Тълпите никога не са били жадни за истини. Който умее да ги заблуждава, лесно ги завлядява: който се опита да ги извади отзаблудата, винаги става тяхна жертва. Опитът е почти единствения резултатен начин за трайно установяване на дадена истина в душата на тълпите и за разрушаване на опасни внушения. Обаче опитите, направени от едно поколение, са ненужни за следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи. В тази група на последно място влиза разсъдъкът. Тук го разглеждаме с отрицателен знак. Тълпите са напълно безпомощни щом трябва да се борят с чувствата си.

          Завършвам с уводните думи на авторa Льо Бон- "Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа....Познаването й хвърля обилна светлина върху много исторически и икономически явления, оставащи неразбираеми без нея".