Европол изпрати подкрепление на норвежката полиция и дори даде достъп до базата си данни що се отнася до европейските екстремисти. Английският национален съвет по сигурността разкри, че силите на реда от Обединеното кралство ще разследват всяка една връзка с нападателя Андреас Брейвик. От своя страна белгийската полиция е получила молба от Норвегия да разследва Пол Белиен- белгийски националист.
Самия нападател Андреас Брейвик е членувал в норвежката партия на прогреса от 1999 до 2004 год. А пред полицията той е определил възгледите си като десни и анти мюсюлмански. Може би най-малкото, което би трябвало да ни интересува е самият извършител. Той просто е изпълнителното лице на една идея, набираща страшна скорост през последните 2, 3 кризисни години в Европа. Европейските анти-емигрантски партии добиват доста широка популярност в Нидерландия, Скандинавия и други части на Европа.
Всъщност атентата ме накара да извадя една моя статия, писана само преди около 3 месеца.Откъс от нея съм представила по-надолу:
"В стремежа си да направим по-обясними икономическите цикли и неминуемите кризи обръщаме поглед към историята. Там намираме интересната година 1929 и откъса от историята, наречен „Великата депресия”. Периодът е известен с дефлация и безработица, но за нас е по-интересно да проследим политическите промени настъпили в Европа след това. В Германия изгрява „звездата" на Адолф Хитлер (нацизъм), в Италия на Бенито Мусолини (установил фашистката власт окончателно през 1926), във Франция (победа на левите сили), в Испания Франко (националист). Историята показва, че част от идейте на тези хора са били твърде утопични. Но остава отворен въпросът-каква е причината за възхода им? Днес мнозина биха казали, че избирането на Хитлер или пък Мусолини е пълна лудост, но по- интересното е защо са го направили, какво толкова са намерили нашите предшественици в тях. Обществените маси след криза са особенно чувствителни. Измъчвани от глад и мизерия, от безработица и обезценяване, хората са потърсили спасение в новите лидери. А те като такива обещават всичко, което един изтерзан човек иска да чуе- работа и хляб. Да, именно обществените настроения са виновникът за появата на нацизма, национализма и още по-широкото влияние на левите сили. Аз дори бих добавила, че по време на икономически затруднения ние сме склонни да избираме партии със силно изявени лидери и лозунги. Къде сме ние? До 1944 г. България се управлява от Борис III, а след това от комунистическата партия. Явни са настроенията в цяла Европа след кризата от 1929-1933г. От историческа гледна точка специалистите все още не са в състояние да дадат окончателното си мнение за появата на тези лидери. Настроенията на масите са феномен способен да предвиди това, защото хората са емоционални същества, които реагират по определен начин когато обстоятелствата ги притискат. Не е очудващ фактът, че времето след криза е много подходящо за появата на расова и верска дискриминация и подтикването към нея."
Днес нещата не са по-различни. Вече се знае за появата на силно националистично движение в Сакандинавия, а в центъра на Европа все повече се надигат гласове, които подтикват към ограничаване на емиграцията, борбата с ромите, а защо не и към закони, засягащи мюсюлманите. Франция, Белгия, Холандия, а дори и доскоро смятаната за крайно либерална и неутрална Швейцария, вече готвят редица закони ограничаващи емиграцията и носенето на бурка. Ситуацията в Източна Европа също не е за подценяване. Дали ще видим появата на силно изявени личности? Може би, но никой не би могъл да даде категоричен отговор. Факт е обаче, че над Стара Европа отново задухаха националистичните ветрове."
мисля, че си права относно избора на силна личност след период на криза, която обикновено се свързва с управление на слаби личности, които са марионетка в нечий ръце и обслужват чужди интереси. Друго нещо, което прави впечатление относно избора на такива личности и събитията съпътсващи го, е цикличността на тяхното случване. Дори, ако се откъснем от ареалите на Европа и погледнем Близкия изток много ясно можем да видим това явление.
ReplyDeleteЕдин човек, смятан за баща на социологията- Ибн Халдун- дава един такъв пример за цикличност само че в рамките на династийното управление. Според неговия модел всяка династия управлява около 120 години, като това управление се разделя на 3 етапа: растеж, застой и връщане обратно. Дори днес периодът от време да е по- кратък тази матрица е все още валидна. Първото поколение от представителите на дедена партия и идеология се характеризират със живот в лишения, твърд характер и принципнос, с които качества печелят доверието на масите. При второто поколение все още се наблюдава влиянието на идеите на първото, но то постепенно започва да замения скромния начин на живот и принципност със разкош и изобилие. Често, за да не кажа винаги, това изобилие е на гърба на данъкоплатците и хората от низините. И така се стига до последната фаза, когато третото поколение забравя всичко, свързано с първото поколение, разкошът стига до крайност, всички са се отдали на благоденствие и изобилие. Наистина имат добро образование и хубави дрехи, но са страхливи. Най-пагубното е, че се увеличава броят на хората с привилегии. Това вече е краят.
Еми излиза, е ние не откриваме топлата вода, след като преди векове Ибн Халдун е дал такова определение.Може би бихме могли да открием доста такива примери.Но е факт, че масите са особено чувстелни, след определени периоди на криза.
ReplyDeleteразбира се, така е. Аз пак да си кажа за Близкия изток, където ми се струва, че винаги след период на експлоатация на масите и върлуващото безправие, те обръщат поглед към първите години от исляма, една от причините за чието възникване е деградацията на ценностите и все по- растящото влияние на местната търговска върхушка.А в този ред на мисли ето, че и Мохаммад е тази харизматична и силна личност, за която ти говориш.
ReplyDeleteПоздравления за статията.Доста интересна, определено ще обърна повече внимание на социалните настроения.Но като се замисля,доста внимание се обърна по медиите на самия атентатор.
ReplyDeleteами да, защото все пак той е бял, европеец е, християнин, разминава се с представите ни за терорист, които все пак същите тези медии ни втълпиха. Сега, понеже няма как да заклеймят този тип като мюсюлманин или член на ал- Кайда, като че това казва всичко, те правят психологически профили, показват негови снимки, които са като за корица на списание. Не им се вярва май на хората, че терористи не са само мюсюлманите. Тук обаче освен за профила на този тип никой не започна да говори за явно наличния проблем- радикално християнство, защото този човек се е определил като краен вярващ (християнин).
ReplyDeleteАми може би това е така, понеже доста хора се постараха да изкривят лицето на мюсюманите.А всъщност не всички са фундаменталисти и членове на Ал-Кайда.Но както се казва-покрай сухите, горят и мокрите съчки.На мен обаче ми хареса изражението на терориста-той беше абсолютно спокоен и по мое мнение даже се изявяваше като звезда.С ухота позираше пред камерите и фотографите.Ето по какъв начин ни манипулират медиите-щом си мюсюманин, автоматино си терорист.Пак повтарям-според мен тези националистически движения никак не са за пренебрегване.Вече се видя, че никой не е застрахован, дори "уредени" страни като Норвегия.По-притеснителното е, че никак не се задават по-добри времена, колкото и господата със скъпите костюми да ни убеждават.
ReplyDeleteтези господа ни убеждават в това, в което трябва да вярваме, но на мен лично найстина ми стана интересно за това радикално проявление на вярата и дали тук става въпрос за сериозен проблем с религиозна окраска или проблем породен от нездраво психично състояние. Би ли ми казала къде да намеря манифеста, който е бил разпратен в деня на трагедията
ReplyDeleteСъжалявам за забавянето, но доста време търсих и за съжаление не мога да намеря въпросния манифест.Ако нещо изкочи със сигурност, ще посоча източника.Определено не съм се отказала от търсенето, и за мен би представлявало интерес;)
ReplyDeleteإن شاء الله
ReplyDelete