Избрах това заглавия на един от най-популярните български фими, за да илюстрирам цялостното социално настроение, в което се намира светът. Обикновено както казваме ние българите "пилците се броят наесен" т.е каквато и равносметка да си правим би трябвало да я направим точно преди зимата. Хората, позоваващи се на социономиката като наука, способна да предвижда бъдещи събития, могат да бъдат доволни до този момент.През 2011 се случиха доста интересни събития, които получиха широк обществен отзвук. Първата пушка гръмна в Тунис, а след това лавинообразно се стигна до Мароко, Египет, Йемен, Сирия (макар и все още без конкретен резултат), та дори и Суадитска Арабия. Как се получи така, че тези арабски страни все едно се "уговориха" и една след друга започнаха своята борба за промяна на статуквото? Историците дадоха своята оценка- както на всяка една епоха, така и на тази със самозабравилите се управници ѝ дойде краят. Да, обаче веднага възниква един основателен въпрос- защо точно сега? Защо недоволството доби такива размери именно през тази година? Защо бяха нужни 15, 20 или 30 години за да се "събудят" тези народи?
През тези начални месеци се наслушахме на хиляди теории, относно революциите. Едни от тях засягаха социалното неравенство в обществата, младежката безработица, липсата на равен достъп до образование, религиозност и не на последно място- петрола. Никъде не се спомена нищо за хората, за тези хиляди души, които се обединиха в името на промяната. За тези индивиди, които загърбиха страха и несигурността и се озоваха на улицата, готови да отстояват до край исканията си. Именно хората са в центъра на революциите. Неведнъж съм споменавала за водещата сила на масата. При нея е достатъчно една идея да узрее в съзнанието на членовете ѝ и след това да се пристъпи към реализирането ѝ.
Тунис, 04.01.2011г., Бен Али е свален |
Египет, 05.01.2011, искания за оставка на Хосни Мубарак |
Характерното за човешките настроения е, че те не вървят постоянно в една посока. Както отделния индивид не би могъл да се чувства щастлив през цялото време, така и цялата група не би могла да има само положителна настройка. Периодите на възход не са постоянна величина. Те се нуждаят от определена корекция в отрицателна посока.
Когато имаме тежката задача да определим социалните настроения в определена страна, наши верни помощници биха могли да бъдат фондовия пазар, медиите, строителния сектор и други. Може би на пръв поглед изглежда невъзможно и дори налудничево, че по големината на сградите, които се строят в определена държава, бихме могли да определим нагласите на нейното населението.
Това е така, понеже по определение социалното настроение представлява чувствата/нагласите на масата относно бъдещето ѝ. Т.е когато строим високи сгради (пък и големи инфраструктурни обекти) означава , че властват положителните нагласи (поне до периода на завършване). Не трябва да забравяме, че настроенията се менят и от едната крайност навлизат в другата и е твърде вероятно след зрелищното откриване на небостъргачи да видим същото толкова ефектно сгромолясване на пазара (да припомним, че в момента Китай се готви да построи редица такива обекти).
За момент оставям настрана алтернативните начини за определяне на нагласите и се спирам на един от най-разпространените – борсовият пазар. По-горе представените графики отразяват обществените настроения във страните, които „подпалиха“ света. На тях се вижда във всеки един момент какви ветрове са духали в Арабските страни, Европа и Северна Америка. Тези протести от началото на годината загатват за отрицателни социални настроения в обществата.Вълновите анализатори знаят, че обществените демонстрации/протести са последната капка, която ще прелее чашата. А когато това се случи ни очаква дъно. Горните примери потвърждават това. Тъй като в момента в САЩ се провеждат такива протести сме длъжни да ги следим по-отблизо и с внимание. А защо не и да очакваме дъно?
Великобритания, протестите започват на 04.08.2011 |
Както знаем повечето световни индекси направиха своите върхове през 2006-2007 год. С тези върхове се сложи край на десетилетия икономически просперитет, които разбира се не минаха без необходимите корекции с отрицателен знак. Вълновите анализатори знаят какви са настроенията, които властват в етапа на А-B-C корекцията. И този път обаче политиците бяха заварени неподготвени. Оказа се, че вече нито една политическа система не може да функционира пълноценно, без да вземе напредвид обществените настроения. Стана видно, че мерките, които взеха правителствата не дават резултат. Не дават резултат и широко прокламираните в българското общество обещания и настоявания, че криза в България изобщо няма; България е излезнала от кризата; България е рай за инвеститорите; България няма да влезе в нова рецесия. За наша радост този път България не изостана от световните тенденции на промяна. Успешно влязохме в световните емисии с безредиците в Катуница и опитите за саморазправа с малцинствените групи.
САЩ, 20.09.2011г. протести срещу Уолстрийт заливат цялата страна |
Comments
Post a Comment